Работодателят не може да ограничава до нула личния живот на служителя на работното място, постанови Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ).

Работодателите могат да налагат ограничения на служителите си при използване на интернет, електронна поща и социални мрежи в работно време, но частният живот на работното място не може да бъде сведен до нула, решиха магистратите.

Решението на 17-членната Голяма камара трябва да се превърне в законова практика за 47-те страни членки на Съвета на Европа, чиито подходи по въпроса са много различни. То беше очаква с голямо внимание от европейските синдикати и държавите, които са регламентирали наблюдението в интернет.

ЕСПЧ беше сезиран от 38-годишния румънски инженер Богдан Михай Барбулеску. Работодателят му го уволнил през 2007 година, след като установил чрез наблюдение на електронните му съобщения, че е използвал поща на компанията за лични цели в нарушение на вътрешния правилник. Барбулеску протестира срещу шпионирането на неговите комуникации от страна на работодателя и твърди, че е жертва на нарушаване на правото на личен живот и лична кореспонденция, защитени от член 8 от европейската конвенция за правата на човека, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

Румънските съдилища отхвърлили исковете му, отсъждайки, че поведението на работодателя е било разумно и че наблюдението на комуникациите е било единственият начин да се установи дисциплинарно нарушение.

ЕСПЧ потвърди този подход през януари 2016 година, утвърждавайки възможността работодател да наблюдава ползването на интернет в компанията в рамките на дисциплинарна процедура. Барбулеску обжалва и съдът се съгласи да преразгледа решението си, като съдиите изградиха мнението си на заседание на 30 ноември 2016 година, когато изслушаха аргументите, изложени от френското правителство и от Конфедерацията на европейските синдикати, привлечени по искане на съда като трети застъпници.

Според синдикален експерт съдът трябва да защитава правото на личен живот, в противен случай има опасност служителят да бъде постоянно следен на работното си място, което противоречи на съблюдаването на човешкото достойнство. Интернет връзките на предприятието са предоставени на служителите за професионалните им дейности, а наблюдението позволява на работодателя да защитава компанията от кражба на данни, компютърни вируси и неразрешена употреба. Наблюдението обаче трябва да е регламентирано и служителите да са информирани за това, според френската позиция. Работодателят няма право да има достъп до лични файлове извън присъствието на служителя и трябва да има разрешение от съда, за да установи данни за провинение, а за нарушаване тайната на кореспонденцията може да се носи наказателна отговорност.

ЕСПЧ настоява и за съразмерността на санкцията. Първата мярка срещу съгрешилия служител трябва да бъде устно предупреждение, а уволнението да бъде санкция за непрекъснато повтарящи се нарушения или сериозно нарушаване на правилата за професионално използване на интернет, отбелязват съдиите.

В заключение съдът постановява, че констатацията за нарушените права на жалбоподателя сама по себе си е достатъчно справедливо удовлетворение за неимуществените вреди, които е претърпял, и не му присъжда обезщетение.

/Бербим.инфо