„Пропутинските политици“, както ги наричат в западните медии, спечелиха триумфална победа на изборите в Унгария и Сърбия. Опитът на президента на Украйна да се намеси в тази ситуация, очевидно, само навреди на украинската кауза и помогна за поражението на прозападните сили. Какво означава това за интересите на Москва и Русия?

Либералните по дух и ориентирани към Брюксел и Вашингтон медии предупредиха унгарците и сърбите, че заради събитията в Украйна Европа навлиза в нова ера, така че изборът ще бъде исторически. Унгарците и сърбите решиха да сменят конете в движение.

В Унгария коалицията на премиера Виктор Орбан, базирана на партията ФИДЕС, спечели около 53% от гласовете и 88 места в едномандатните избирателни райони. По предварителни изчисления това са 135 от 199 места в парламента. Така Орбан успя не само да бъде преизбран за четвърти пореден мандат (за общо пети, при положение, че беше и премиер през 1998-2002 г.), но и да запази конституционното мнозинство за своя народ, но и да увеличи това мнозинство с два мандата.

В Сърбия, където към момента на писане са преброени около 90% от гласовете, сегашният президент Александър Вучич набира малко под 60%. На предсрочните парламентарни избори, които се проведоха едновременно с президентските, неговият блок „Заедно можем всичко“ взема около 42-44%, други 11-12% получават традиционните партньори на Вучич – социалистите, които някога бяха водени от Слободан Милошевич, а през последните 16 години от Ивица Дачич.

На изборите за Белградско събрание резултатите на тези сили са съответно 38,1% и 6,9%. Това означава и контрол върху капризната столица, която в Сърбия се отличава с най-прозападните настроения (имайки предвид това, хитрият Вучич, за да не дразни отново жителите на Белград, назначи през 2018 г. за кмет – а кметовете там се избират от Скупщината – безпартийния детски хирург Зоран Радойчич).

Като цяло това е пълен разгром. И си струва да се изясни чий точно.

Изненадващо на управляващите се противопоставиха коалиции, събрани по общ принцип (да не кажем – според един брюкселски наръчник). Те се позиционираха като съвкупност от технократи, които оставят настрана своите идеологически различия, за да се борят с авторитарните привички и корупцията на Орбан-Вучич. Иначе това бяха блокове от орли, раци и щуки – включваха леви, либерали, национални малцинства, феминистки и дори някои консервативно-националистически сили.

Например, унгарската опозиционна коалиция включва партията “Йоббик”, която доскоро се смяташе за радикално националистическа и „явно проруска“.

Сега не е така: от времето на „превземането на Крим“ „йобиците“ се преоблякоха от „крайнодесни“ в умерени. Но Орбан и Вучич са наричани „пропутински лидери“ от такива водещи световни медии като “Асошиейтед Прес” и “Ню Йорк Таймс”.

Тоест би било оправдано да напишем в тази статия, че Владимир Путин спечели в Унгария и Сърбия, а след това ще се заеме за работа. И това няма да е руска пропаганда, както някой може да си помисли, а западна.

В действителност, разбира се, всичко е много по-сложно. Писали сме какво приближава Орбан до Русия, но общността на икономическите интереси – и общността на враговете са повече от достатъчни.

Коментирайки своя триумф, унгарският премиер каза:

„Ще помним тази победа до края на живота си, защото трябваше да се борим с огромен брой противници: местната левица, международната левица, бюрократите на Брюксел, всички пари и институции на империята на Сорос, международните медии, а също и украинския президент“.

Всъщност в последните дни на кампанията Владимир Зеленски започна открита атака срещу Орбан, намеквайки, че при него Унгария се е превърнала в „петата колона“ на Москва в Европейския съюз (очевидно някой от неговия кръг предполага, че унгарците масово имат изключително лошо отношение към влиянието на Москва). Никой не му е дърпал езика, така че сега случилото се в Унгария е лично негово поражение.

В отговор на лудориите на Киев унгарското външно министерство заяви, че представители на опозицията координират действията си с украинските власти, което показва намерение да повлияе на резултата от изборите.

Ако е повлиял в крайна сметка, то в полза на Орбан. Но като цяло в унгарците надделя националният егоизъм. Те гласуваха за строг неутралитет в конфликта за Украйна. За отказа на приемане на Киев в НАТО (Будапеща от няколко години блокира работата на Съвета Украйна-НАТО, настоявайки за връщане на унгарските училища в Закарпатието). За доставката на оръжие за нея (Орбан настоя, че това може да навреди на унгарците от същото Закарпатие). За неучастие в икономическата война с Русия и ембаргото върху руската енергийни носители.

Това е и избор в полза на примата на специфичните унгарски ценности над „общозападните“ и „черна точка“ за европейските служители.

Последните обаче може да се утешат с факта, че инициираният от Орбан референдум за пълна забрана на ЛГБТ-пропагандата в училищата по същество се провали – в него взеха участие по-малко от половината избиратели, въпреки, че избирателната активност на изборите беше около 70% (преди този въпрос предизвика конфликт между ФИДЕС и Брюксел, така че унгарците, оказва се, взеха неутралитет по този въпрос).

Малко по-различна атмосфера в Сърбия. Вучич вече каза, че вижда резултатите от гласуването като подкрепа за своята политика на седене на два стола или, както той се изрази, присъединяване към Европейския съюз (бедната страна все още възлага надеждите си за добре нахранен живот с това ) като едновременно поддържа връзки с „традиционни приятели“, тоест с Русия, но също и с Китай, който продължава да увеличава влиянието си на Балканите.

В такава формулировка може да се намери причина за ревност – Вучич можеше да нарече Русия „по име“, но на президента на Сърбия трябва да се отдаде дължимото: сега той почти всеки ден говори за важността на сръбско-руските отношения и издържа на безпрецедентен натиск от ЕС през последния месец и половина и на САЩ, откъдето настояват „открито да се отдалечи от Русия“. Вучич се държи – и мнозинството от проруските сърби оцениха това.

Все пак трябва да се има предвид, че победата на „пропутинските другари в две страни от Европа“ (ще използваме формулировка в духа на “Ню Йорк Таймс”) в сръбския случай все пак не е окончателна.

Ако главният съперник на Орбан и кандидат за министър-председател от опозиционната коалиция, Петер Марки-Зай (между другото, доста консервативен политик) призна поражението и призова поддръжниците си „да се успокоят, да се приберат вкъщи, да се обичат и да спят достатъчно, ” тогава пъстрата опозиция в Сърбия може да обвини Вучич във фалшификация на избори и да организира нещо като Майдан в Белград – това е напълно традиционна тактика не само от гледна точка на „брюкселския наръчник”, но и от гледна точка на установения ред в страната.

Опозицията се опитва да обяви „улична война“ на Вучич през последните няколко години, като повече или по-малко редовно събира много впечатляващи протести, където рафинирани либерали съжителстват с упорити русофилски националисти.

Подобен опит не е изключен и сега. Но ако това се случи, това ще се превърне в протест не срещу „пропутинската политика“, каквото и да говорят в Брюксел, а лично срещу Вучич, към когото през годините на неговия мандат се натрупаха въпроси и от западняци, и от патриоти, включително наистина за честността на изборите, но извън контекста на отношенията с Москва.

Ако възприемаме всичко случило се като плебисцит по въпроса за „Отменянето на Русия“ (а световните медии, европейските бюрократи и президентът на Украйна предложиха да се възприеме по този начин), то унгарците и сърбите, по силата на изборния календар , първи се изказаха. И казаха едно твърдо „не“.

Превод: В. Сергеев
/pogled.info