Борис Таблов е българин, който се бори на първа линия с коронавируса в Германия от началото на пандемията. Прочува се и покрай анализите на ситуацията, които прави в социалните мрежи с цел на помогне на сънародниците си.

Последният му анализ е свързан с ваксините, коя от тях е потенциално опасна и какви странични ефекти могат да се развият в бъдеще: „Следващите редове ще посветя на личните си размисли по толкова актуалната тема с ваксините срещу вируса. Държа още тук да направя уточнението, че не съм специалист вирусолог, имунолог, инфекционист и не мога да претендирам, че имам задълбочените познания на някой посветил години от живота си по темата с имунизациите.

Опитах се да събера и обобщя максимално голям брой информация от най-различни източници на база на медицинските си познания като лекар с цел както всеки друг път – да добавя и своята гледна точка, за тези които се интересуват от нея. Едва ли има човек, който да се интересува от темата и да не знае за основните играчи, които в момента се надпреварват, кой пръв ще получи одобрението на съответните лицензиращи институции и ще пристъпи към активно производство на ваксината си. Това са Бионтех/Пфайзер, Модерна и Астра Зенека заедно с Оксфордския университет. Разликата между тях е в механизма на действие. Първите две са към групата на т.нар. РНК-ваксини (принципно нов подход), а третата спада към т.нар. векторни ваксини. Любопитно е да се отбележи че получилата още преди месеци одобрение за използване руска ваксина Спутник V има същия механизъм на действие.

Заради множество меко казано смущаващи обстоятелства по отношение дизайна и провеждането на началните фази от проучването на ваксината на Оксфорд/Астра Зенека няма да се спирам на нея. На този етап, с настоящата база данни аз лично не бих се ваксинирал с нея при никакви обстоятелства. Ако във времето нещата се изчистят поемам ангажимент да споделя допълнително информация. Теоретичното предимство на векторните ваксини е, че се смятат за по-безопасни. По отношение на механизма на действие на ваксините на Бионтех и Модерна бих препоръчал да прегледате тези два източника – https://tinyurl.com/y2s2ugtd и https://youtu.be/qJlP91xjvsQ . Принципът е сходен – инжектиране на липидни капчици съдържащи генетична информация (т.нар. инфрормационна РНК/mRNA) кодираща синтеза на един от повърхностните белтъци на вируса, които попадайки в клетките на имунната ни система в лимфните възли стимулират производството на този белтък, с което въпросните клетки биват разпознати като заразени с вируса от другите клетки на имунната ни защита и така се задейства каскадата на естествения имунен отговор и в двете му направления – клетъчен (на база на Т-клетки) и хуморален (на база на антитела).

За да се достигне максимален ефект и за двете ваксини се предвижда инжектиране на бустерна доза 4 до 6 седмици след първото инжектиране т.е. за да е ефективна имунизацията са необходими две дози. Често задавани въпроси: – Времето? – едно от основните притеснения на много хора е свързано със свръхбързият процес на проучване на ваксините. Факт е, че досега в медицинската история този процес тече с години, а тук говорим за няколко месеца. Експертите твърдят, че няма нищо нередно, защото новият механизъм на действието им дава възможност за ускореното синтезиране на нужните компоненти. Като се добави към това и мощната финансова подкрепа от страна на държавите, нещо което не е обичайна практика в разработка на други медицински продукти, става ясно как успяха да се справят толкова бързо. И фирмите производителки, и регулаторите в съответните държави твърдят, че са спазени всички нормални стъпки, по които трябва да премине една ваксина, за да получи регистрация ( https://prnt.sc/vw9cza ). – странични ефекти – опитът се базира на над 50 000 души включени в проучванията за двете ваксини. Това което се знае е, че т.нар. леки странични ефект – главоболие, отпадналост, температура и т.н. се наблюдават по-често отколкото при да речем ваксините срещу сезонен грип, но отшумяват относително бързо.

В проучванията и на двете ваксини няма наблюдаван сериозен страничен ефект. Това което липсва обаче е данни за дълготрайни такива. Няма и как да е иначе, защото чисто хронологично не е минало достатъчно време за да можем категорично да знаем има ли риск за такива и колко голям е той. Някои експерти смятат, че няма основания да се очакват сериозни такива, други се страхуват от автоимунни реакции и заболявания. Това само времето ще може да покаже. – технологични предизвикателства – по отношение на ваксината на Бионтех/Пфайзер най-голямото предизвикателство е логистиката, защото ваксината трябва да се съхранява при температура от минус 70 градуса, след което да бъде транспортирана с помощта на специална транспортна среда съдържаща сух лед – разработка на самата компания и своевременно приложена. При ваксината на Модерна този проблем не съществува. Разликата идва от това, че според експертите Бионтех са започнали началните си разработки в нормалните лабораторни условия за работа с РНК веригите, които са много неустоичиви и затова трябва да се съхраняват при толкова ниска температура, а Модерна са успели да намерят технологично решение на проблема.

– ефективност – и двете компании дават 90-95% ефективност. Това обаче не означава, че 90% от хората направили си ваксината няма да се разболеят изобщо. Както и при ваксините за сезонния грип, това означава че такъв процент хора ще имат някаква степен на придобит имунитет срещу вируса, което е предпоставка да не се разболеят, или разболявайки се да изкарат болестта далеч по-леко. Все още стои отворен въпроса колко дълго имунизираният има този имунитет т.е. кога трябва да се реимунизира. За сравнение – добре известно е, че при сезонния грип това се налага всяка есен, което обаче има връзка със способността на грипния вирус да мутира често. Още един въпрос, който няма отговор – трябва ли да се имунизират преболедувалите?

– очаквания – Модерна са американска компания, получила мощно държавно финансиране и се очаква първоначалното им производство да отиде изцяло за американския пазар. По данни на компанията планът им е да произведат 100 милиона дози за първите три месеца на 2021. При Бионтек цифрите изглеждат по следния начин – 50 милиона дози до края на тази година и 1.3 билиона дози следващата. – подход – всяка държава явно ще решава за себе си какъв подход да избере в началото на базата на ограничен ресурс. В Германия например тежестта се поставя на рисковите групи и работещите в старческите домове, защото се смята, че при тях ползата е най-голяма. В България беше представен национален план за ваксиниране в 5 фази, като планът е да се започне с медиците.

– реалност – поради споменатата ангажираност на Модерна с американския пазар е реалистично да се очаква, че в началото Европа ще разчита на произведеното от Бионтех/Пфайзер. Компанията разполага с два завода в Германия и един в Белгия на територията на Европа, и планира да използва 3 от общо 4-ри завода в САЩ за производство на ваксината. Никой не знае обаче на какъв етап е компанията по отношение на производственият процес, който пък сам по себе си е доста сложен. Малки технически проблеми могат да доведат до забавяне в доставките със седмици. Т.е. не е реалистично да се очаква, че от утре държавите ще разполагат с достатъчна наличност да задоволят ваксинирането дори само на рисковите си групи. Като добавим към това и необходимостта от логистични решения и предварително планиране, как точно да се осъществи имунизацията реалното ваксиниране за повечето хора ще се започне едва в късна пролет – ранно лято. Държавата в Европа, която в момента най-много бърза да регистрира ваксината на Бионтех за употреба е Англия. Експертите смятат, че причината е много тривиална. На 31.12. Кралството излиза официално от ЕС и отпада от договорките на съюза за снабдяване с ваксината на компанията т.е. хората на Борис Джонсън бързат да се възползват от договореното в рамките на съюза. В този смисъл ваксинациите вероятно ще започнат най-рано там.