Сергей Станишев публикува наскоро патетичен коментар във връзка с годишнината на членството на България в ЕС, озаглавен: «Критикуваме ЕС?

С ръка на сърцето – къде щяхме да бъдем, ако не бяхме в ЕС?!» Целта му е да покаже, че членството в ЕС ни е осигурило благоденствие и че ако не бяха ни приели там щяхме да живеем в дълбока мизерия.

Вярно ли е това? Не е ли обидно, че председателят на ПЕС не вижда жестоките истини на нашето пребиваване в Европейския съюз? Или и в неговия случай се потвърждава една желязна житейска истина: битието определя съзнанието.Нека се обърнем към фактите. Защото, когато те заговорят и шефът на ПЕС е длъжен да се замисли и дори да се поклони пред тях!

Преди 10 години бях и сега все още съм за участие в ЕС, но не в настоящата пародия на интеграционна общност. Защото под прикритието на интеграция, от националните управленски институции на страните членки се отнемат почти всички важни и не особено важни управленски функции и се концентрират в централните органи на общността, и особено в Европейската комисия.

Така се създава една свръхдържава – Европейски съединени щати, която се превръща в институция, обслужваща все повече европейския и световния финансов капитал и все по-малко – народите на европейските държави. В тази институция най-важните решения се подготвят и вземат де факто от неизбрани, никому неизвестни и никому подотчетни високо платени чиновници, а не от демократично избраните национални парламенти, президенти и правителства. Дори не и от Европейския парламент, който е изборен орган, с всичките му условности. Националните институции се превръщат в административни области (подобни на нашите 29 области) – механични изпълнители на взетите в Брюксел решения от най-висшите чиновници. Сегашните ръководители на ЕС го тласкат точно в тази посока. И наричат това укрепване на интеграцията.

Ако им се позволи да продължат по този път какъв е смисълът в държавите членки да се провеждат избори за парламенти и президенти? Какъв е смисълът различни политически формации да се състезават с леви, десни или центристки програми за доверието на народа? От тях в бъдеще нищо няма да дависи. Всичко ще се решава от висшите администратори в Брюксел и националните институции ще бъдат само послушни изпълнители на техните решения. И сега демокрацията в ЕС е до голяма степен символична, но тогава и тази залъгалка ще изчезне. Това ли е светлото политическо бъдеще, което ни подготвят партийните вождове в Брюксел сега?С ръка на сърцето мога да отговоря на г-н Станишев: Ако не бяхме член на ЕС в най-лошия случай щяхме да сме като Сърбия. Макар и бомбардирана от самолетите на НАТО и загубила една от своите провинции – Косово, отнета й от въоръжените сили на същия НАТО. От скромната информация с която разполагам, не мисля, че гражданите на Сърбия, макар и извън ЕС, сега живеят по-лошо от нас и пътуват по-малко от нас, въпреки бомбардировките, изолацията, масирания груб натиск, упражняван върху тази страна в продължение на години, Хагския съд и претърпените многобройни унижения и лишения, налагани на сръбския народ от санкциите на Запада.

А има и друг вариант, частично покриващ се със сръбския. Можехме да поддържаме нормални, нищо повече, освен нормални отношения с Русия, каквито имаха повечето страни от ЕС, преди да пристъпят към икономически и други санкции преди 2-3 години под натиска на САЩ. Тези страни имаха нормални търговско-икономически отношения с Русия, измервани със стотици милиарди евро. И ще продължат да ги имат и да ги разширяват.

На тази основа можехме да продължим да поддържаме активен търговско-икономически обмен с Русия след 1990 г. Щяхме да си доставяме от тях петрол, газ, въглища, други суровини, различни видове машини и съоръжения и т. н.

Ние пък щяхме да снабдяваме техния пазар със стотици хиляди тона земеделски хранителни стоки в прясно и преработено състояние, както правехме до 1989 г. В 1988 г. 63% от нашия износ беше за СССР. През онези години нашият общ износ на яйца е достигал до 365 млн. броя, на пресни зеленчуци до 158 хил. тона, на пресни плодове 164 хил. тона, на стерилизирани зеленчукови консерви 276 хил. т., на трапезни вина 211 млн. л. и т.н. По-голямата част от тях са били за Съветския съюз. Потенциалът за производството и износа на тези стоки у нас сега е унищожен по варварски начин.

Така щяхме да предотвратим разрухата на нашето селско стопанство, да осигурим заетост на стотици хиляди хора в производството, преработката, транспорта, съхраняването, експорта на пресни и преработени земеделски продукти. Щяхме да осигурим големи доходи и добро качество на живота на стотици хиляди хора, а също и големи приходи от преки и косвени данъци в бюджета и огромни валутни постъпления. Можехме да поддържаме балансиран бюджет и балансиран платежен баланс. Нямаше да се налага тези стотици хиляди хора сега отчаяно да търсят препитание в чужбина, поради замрялата българска икономика и липса на работа у нас.Щяхме да запазим поне част от производственото коопериране между нашата и руската индустрия, а също и производството на голямо количество промишлени стоки за нормален износ. Общият износ на някои средно и умерено сложни продукти през онези години е достигал: за електромотори – до 1,3 млн. броя; електронни калкулатори – 102 хил. броя; електрокари – 45 хил. броя; мотокари 36 хил. бр.; телефонни апарати – 627 хил. броя; радиотелефони 121 хил. бр.; пишещи машини 151 хил. бр.; трактори 4678 бр.; калцинирана сода – 1,1 млн. т.; азотни торове – 421 хил. тона и т.н. Между 60 и 65% от този износ беше за СССР. На тази основа можехме да осигурим заетост за много десетки, а може би и стотици хиляди хора, доходи за тях и техните семейства, постъпления в бюджета и валутни приходи. Нямаше да се налага и тези стотици хиляди хора да търсят сега препитание в чужбина и да оставят децата си на 60-70 годишни немощни баби и дядовци, които не смогват да се грижат за тях. Изоставени и забравени по неволя от родителите си, те не могат да се учат пълноценно, а част от тях се превръщат в престъпници, когато порастнат. Потенциалът за производството и износа и на тези стоки у нас сега също е унищожен.

Щяхме да запазим от преждевременно закриване четирите ядрени блока в Козлодуй или поне третия и четвъртия с обща мощност 880 мегавата с всички благоприятни икономически и социални последствия. Щяхме вече да сме построили първия етап на АЕЦ Белене и да сме пред завършване на газопровода «Южен поток» с всички благоприятни текущи и бъдещи ефекти от производството, износа, транзитните такси, данъчни и валутни приходи, допълнителна заетост и т.н. Десетки хиляди хора щяха да участват в изграждането, поддържането и експлоатацията на тези обекти, вместо да търсят сега работа в чужбина. България щеше да стане наистина енергиен център на Балканите, а не да ни заобикалят всички магистрални енергийни далекопроводи, както е сега.

Вчера вечер ме беше срам да гледам по националната телевизия как бившият член на Европейския парламент Джефри ван Орден, бившият президент Първанов, бившият главен преговарящ по присъединяването Кунева ни обясняваха, че поне трети и четвърти блок на АЕЦ са могли да бъдат запазени, тъй като били в добро състояние. Спомената беше и достойната за съжаление ослужлива на Запада роля на Симеон Сакс Кобургготски. Браво че са се сетили да прозрат нещо, макар и с 10 годишно закъснение и без никакво чувство за виновност. А българската прокуратура продължава своя летаргичен сън и по това огромно престъпление. За такива престъпления у нас не пращат на съответното място зад решетките, а повишават в министерски и вице премиерски постове.

Щяхме да създадем допълнителна материална база за морски, планински, балнео, селски, културен и друг туризъм и да приемаме не половин милион, както е сега, а 1,5-2 и повече милиона руски туристи. Нужно ли е да обяснявам какви облаги би донесло това пряко от туризма, а също и по линия на свързаните с него отрасли и дейности, за заетостта, доходите, приходите в бюджета от данъци, валутните приходи. Особено при неспокойната за туризъм обстановка в повечето съседни ни туристически страни – наши конкуренти. И тук много десятки хиляди хора щяха да си намерят работа пряко в туризма и в свързаните с него отрасли и дейности, вместо да я търсят сега немили недраги в Гърция, Турция, Италия, Испания, Германия, Франция, Великобритания, Америка и други страни.

Десетки хиляди българи биха могли да се завърнат на работа по строителните обекти в Русия, както беше до 1989 г. с голямата българска строителна компания там – Сов Болгар Строй. Това също би създало допълнителна заетост, доходи, бюджетни приходи, валутни постъпления и т.н. Нашето място там сега е заето от турски строителни фирми и много хиляди турски работници и специалисти.

Цитираните по-горе данни за износа на България преди 1989 г., т.е. преди ощастливяването ни с евроатлантическите ценности, са от НСИ. Статистически справочник 1989, сс. 202-203. От себе си не съм добавил нито една цифра.

Мога да отида и в по-големи подробности за огромния потенциал за търговско-икономически обмен между двете страни в енергетиката, промишлеността, строителството, транспорта, земеделието, образованието, науката, културата, туризма и други сектори, но и казаното е достатъчно.

Повече или по-малко елементи на такива търговско-икономически отношения с Русия през последните 27 години, както споменах по-горе, имаха много европейски страни членки на ЕС и/или НАТО, като например: Германия, Франция, Великобритания, Италия, Испания, Полша, Финландия, Белгия, Холандия, Дания, Норвегия, Австрия, Унгария, Словакия, Чехия, Словения, Гърция, Кипър, Португалия, Турция, Македония. Да не говорим за активните отношения между Сърбия и Русия. Мащабите на тези отношения се измерват с много стотици милиарди евро. Смущения в тази търговия внесоха санкциите на ЕС срещу Русия през последните години, но те ще бъдат отменени наскоро. С васалното поведение на своите управници България беше най-ортодоксалната в резервираността си да търгува с Русия, а също и в сервилната си подкрепа на санкциите срещу нея и загуби големите си пазари на нейна територия.

Търговско-икономическите отношения, разбира се, предполагат и нормални политически и други отношения, а не политическа конфронтация срещу Русия, на която бяхме свидетели през по-голямата част от последния четвърт век и особено през 1990те и напоследък по времето на бившия комсомолски секретар от Гоце Делчев – най-големия антируски ястреб между високопоставените политици в Източна Европа.

Между ползите ни от членството в ЕС г.н Станишев споменава и подкрепата на Брюксел за нас, във връзка с миграционните потоци. Не зная каква подкрепа има той предвид, защото моите проучвания и публикации по тази тема показват, че ние само пострадахме от пълния провал на ръководството на Европейската комисия да се справи с този проблем.

Нима не му е известно, че нашите месечни разходи по издръжката на един мигрант, пребиваващ у нас са между 660 и 1200 лева, докато средната месечна пенсия на един български пенсионер е 330 лева. А нашите пенсионери са 2,18 млн. души. Нима не знае, че дадените ни от Европейската комисия през лятото и есента на 2016 г. около 160 млн. евро са главно за интегрирането на имигрантите в България, а не толкова за довършване на заграждението с Турция и за подобряване на неговото поддържане. С други думи – за превръщането на България през следващите години в огромен бежански лагер и за ограничаване на миграционните потоци от Турция през България към Централна и Западна Европа.

Очевидно г-н Станишев повече се е сближил не само битово, но и по мислене с хора като Мартин Шулц и други високопоставени функционери от различни партии в Брюксел и доста се е отдалечил от милионите бедстващи българи и жестоките български реалности в условията на членството ни в ЕС и НАТО, щом като ни задава такъв елементарен въпрос – къде щяхме да сме, ако не беше Европейският съюз?. Като че ли освен ЕС няма нищо друго под небето, като че ли ЕС е пъпът на света. Под равнището на средно интелигентен човек е да задава такъв примитивен въпрос.

След като се опитах да дам кратък отговор на неговия въпрос, бих искал да помоля г-н Станишев за коментар по моята вчерашна статия в Епицентър и особено по трите таблици за разгрома на българската икономика (производство и износ) и за мизерното потребление на българските домакинства.

И моля да ми отговори на въпроса: щеше ли да се случи този социално-икономически погром над България ако не бяхме в НАТО, ЕС СТО и други западни институции? Ако бяхме държава с по-достойна национално отговорна политика и истински държавници на нейното кормило!

Що се касае до описания по-горе алтернативен вариант – нормални двустранни отношения с Русия, а не непременно нов политически съюз или участие в Евроазийски или други интеграционни общности, с горните редове доказвам, че подобен разгром нямаше да се случи при наличието на по-мъдра политика на българските политици през изминалите 27 години. Вместо да се погрижат за запазване на нормални взаимно изгодни отношения с Русия, наред със сближаването със Запада, наши политици се заканваха от трибуната на Народното събрание да съдят Съветския съюз. За мъдрите политици поддържането на нормални междудържавни отношения едновременно с източни и западни страни не се изключват взаимно. За съжаление, България не е надарена с такива политици!

Аз съм съгласен с голяма част от казаното от г-н Станишев по непосредствените благоприятни битови и лични ефекти от членството ни в ЕС: свободни безвизови пътувания, възможности за учение, за работа, финансови помощи чрез еврофондовете и т.н. Той обаче не казва нищо в коментара си с ръка на сърцето, за далеч по-важните и трайни ефекти от присъединяването: за наложеното ни предсрочно закриване на 4 ядрени блока в АЕЦ Козлодуй; за наложената ни забрана да строим АЕЦ Белене; за блокирането на газопровода „Южен поток”; за тоталната разруха на производствения ни потенциал и свързаната с това пропиляна квалификация на стотици хиляди наши кадри с висше инженерно и средно специално и друго образование; за тоталния срив на експортния ни потенциал и загубените външни пазари; за огромната за нашите мащаби емиграция на около 1,5-2,0 млн. българи по света и произтичащите от това многобройни човешки трагедии; за мащабното демографско ограбване на около 1,0-1,5 млн. човека (чрез изтичане на стотици хиляди мозъци и необратима загуба на огромен генетичен потенциал), което задълбочава допълнително опасността от демографска катастрофа; за плащания ежегоден членски внос в ЕС, който за десетте години достигна около 8,0 млрд. лева.

Смята ли той за нормална огромната, унищожителна цена, която нашият народ е принуден да плаща за битовите добрини, които получихме с присъединяването? Трябваше ли да разрушим всичко създадено до 1989 г., за да можем сега да пътуваме без визи да учим и работим в Европа!

Ако трябва да направим обобщена равносметка за ползите и загубите (разходите) от присъединяването, поддаващи се на количествена оценка, изравняването между тях ще стане някъде към 2040-2050 година. Засега сме на голям минус от участието си в ЕС.

Ако в равносметката включим и трудно поддаващите се на количествена оценка изгоди (свободни пътувания, учение, работа, по-добро битово снабдяване, ускорено изграждане на инфраструктурни обекти и др.) и загуби (тотално разрушен производствен потенциал на средно развита промишлено-аграрна икономика, каквато бяхме ние; разрушен експортен потенциал и загубени разработени външни пазари; пропилян огромен човешки капитал (около 1 млн. кадри с висше и средно специално и хуманитарно образование); започнало в големи мащаби преди 27 години, продължаващо и сега огромно демографско ограбване (изтичане на мозъци и на генетичен потенциал за 1,0-1,5 млн. души), в преобладаващата си част млади хора, които ще раждат деца в чужди страни, голямата част от тях никога няма да се завърнат в България и с това ще изострят още повече и без това мащабната ни демографска криза и т.н., сме на още по-голям минус. Изравняването тук между ползи и загуби от присъединяването към ЕС се отлага за още по-далечното бъдеще. Ако изобщо някога се случи!

Автор: Проф. д.и.н. Иван Ангелов