Ние българите имаме с какво да се гордеем. От дълбока древност до ново време чужденците са били смаяни от смелостта на мъжете, от духовната чистота, а и красота на жените. Не случайно няма пленено българско бойно знаме. Не случайно името българка е станало синоним на необикновена красота.

Има още много други неща благодарение на които ние имаме право да вървим с вдигнато чело. Дедите ни създадоха и разпространиха писменост, която не само просвети, но и запази националната идентичност на милиони наши роднини. Докато други горяха книжнина и вадеха очи на пленници, българите разнасяха светлина и се отнасяха благородно към тези намиращи се под тяхна власт. Докато други подлагаха по-слабите на геноцид, предците ни пробудиха и цивилизоваха мнозина и ги превърнаха в огромни народи. С пълно право ние можем да се наречем потомци на титана Прометей, подобно на него ние бяхме наказани за своята доброта.

Не малка причина за гордост е и името на Родината ни България. Няма друга държава, която да е запазила своето име толкова дълго време. На всеки разумно мислещ човек е ясно, че нашата държавност започва не през 681, а поне половин хилядолетие по-рано. В Именника на Българските Владетели съвсем ясно е казано, че 515 години преди Аспарух наши князе са властвали на север от Дунава – “ сii ҃е кнѧз. дръжаше кнѧженïе обону страну Дунаѧ. лѣтъ. ҃ф.҃еі. (515) остриженами главами. И потѡм пріиде на страну Дунаѧ. Исперих кнѧз тожде и доселѣ”.

През II век в Европа има само две държави – налагащата робството Римска Империя и чупещата веригите на подтиснатите България.

Преди време споменах, че името на народа ни е много древно. Ирландските предания разказват за народ болги, който е обитавал Тракия по времето на Кир Велики – VI век преди Христа. Потвърждение на това че народностното ни име е съществувало в Източна Европа по време на Античността получаваме и от тракийската ономастика.

В древно посвещение към върховно тракийско божество (надпис от село Дъждец, Ивайловградско) се среща епитетаБлегур*. Вл. Георгиев сравнява името с гр. φλεγυρος. Трябва да се уточни и това, че едни от най-ранните запазили се изписвания на името българин и определението български с кирилица, са във формите бльгаринъ (в надписа на Иван-Владислав) и блъгарьскъ (IX век, Черноризец Храбър).

Коренът бльг е идентичен на тракийското определение блег(ур), който пък има значение блестящ, сияен, светъл. Благодарение на тракийската дума блегур, ние можем най-сетне да разгадаем истинския смисъл на етнонима българи, а именно – светли, сияйни хора.

Това е нещо доста интересно защото то съвпада по смисъл с едно още по-старо название на страната ни. Стефан Византийски свидетелства, че Тракия е носила имената Перке и Ария. Перке е сродно може би с епитета на Хероса – Перкон, но за Ария учените мълчат. Не ми е известно някой наш езиковед, или историк да е предложил подробно и ясно тълкуване на това особено име.

Аз лично смятам, че Ария означава страна на арийците – народът, който покорява Индия в дълбока древност. Луций Ариан свидетелства, че преди идването на тракиеца Дионис в Индия, местното население било примитивно. Хората се хранели с кора на дървета и сурово месо, а дрехите им били кожи от животни. Тракиецът Дионис научил индийците на земеделие, занаяти, строителство, дал им религия, като поставил себе си начело на пантеона. Това е интересно подробност защото един от епитетите на Дионис, а именно Бромий е почти идентичен с върхоното индийско божество Брама.

“But when Dionysus had come, and become master of India, he founded cities, and gave laws for these cities, and became to the Indians the bestower of wine, as to the Greeks, and taught them to sow their land, giving them seed. It may be that Triptolemus, when he was sent out by Demeter to sow the entire earth, did not come this way; or perhaps before Triptolemus this Dionysus whoever he was came to India and gave the Indians seeds of domesticated plants; then Dionysus first yoked oxen to the plough and made most of the Indians agriculturists instead of wanderers, and armed them also with the arms of warfare. Further, Dionysus taught them to reverence other gods, but especially, of course, himself” Anabasis Alexandi, VII.vii

Това едва ли е случайност, както не е случайност това, че тракийските погребални обреди се срещат и при индийците Ритуалното самоубийство на съпругата при смърта на мъжа й (сати) е арийски обичай. Той е описан добре от Херодот при траките – История, V-5:

Самото име на ритуала сати, или сути притежава значението истина, истинност. Т.е. последвайки своя съпруг жената е оставала истински верна. Думата сати, сути е най-близка до старобългарската суть– истина, същина.

На север от Индия са живели саките. Индийците ги смятат за потомци на старите арийци, или по-точно считат ги за военната аристокрация наречена кшатрия. Тези саки Аристофан ги определя като траки. Това, че траките са старите арийци разбираме и от свидетелството на археологията. Учените смятат Андроновската култура от Средна Азия за принадлежаща на арийците. Това е така, но никой не си е направил труда да обясни, че керамиката, а и сечивата от Андроново имат по-стар прототип не къде да е, а в земите на България.

находки типични за Андроновската култура на арийците

брадви и копия от Тракия

тракийска керамика имаща същите орнаменти като арийската от Андроново

тракийска керамика имаща същата форма както арийската от Андроново

След като исторически извори, обичаи, а и археологически находки свързват траките със старите арийци, то е съвсем логично да приемем, че Ария наистина означава земя на арийците. Самото име арии означава светли, сияйни хора. То е сродно на санскр. арка–слънчев лъч, тохар. арки-светъл и разбира се българската ярък,т.е. светъл. Ярък е йотизираната по-нова форма на арь-к – светъл, сияен.

Това, че най-старото название на земята ни е Ария не бива да ни учудва. Тук са се появили първите благородници. Тук, на Балканите е първото златно съкровище и първите символи на царска власт – златна диадема и златен жезъл. В нашата земя има около 50 000 тракийски надгробни могили. В никоя друга територия не са живели толкова благородници!

Понеже част от дедите ни са мигрирали за Средна Азия в дълбока древност обяснява защо те са наложили там най-старото име на Тракия, а именно Ария.

Ария Варта е държавата на арийците в Индия. Частицата варта означава буквално ограждение, собсвеност. Вартаидва от арийската дума вартате–въртя, т.е. ограждам, заобикалям и е сродна на стблг. врьтъ-двор, ограда, градина.

Фактът, че траките са арийците, които повлияват дедите на перси и индийци обяснява защо в нашия език има думи сродни с други от санскрит и авестийски. Тези прилики се тълкуват от някои изследователи като доказателство за азиатския произход на старите българи. Както видяхме обаче това не е така. Дедите ни са се оформили като народ не някъде в Афганистан, а на Балканите – люлката на цивилизацията, там където за първи път е блеснала искрата на познанието.

Колкото и да се опитват някои хора да укрият тази истина, тя все по упорито си намира път. Често бях критикуван, че свидетелството на Луций Ариан за походът на Дионис в Индия е само легенда. Може, да, но не само Ариан поставя говори за идването на Дионис в Индия, това правят Плиний, Страбон, Ноний и др.

Освен това, в съседство със саките и бактрийците Плиний Стари разполага племето сарапари, на които Страбон дава тракийски произход. В Средна Азия Плиний разполага и етносите туни, кикони, брисари, а в Тракия имаме тюни, кикони, брисеи. Да не забравяме и свидетелствата на археологията показващи, че арийците идват от Тракия. Всички тези данни са премълчани от хората опитващи се да ни изкарат роднини на афганистанци, талишци и иранци.

Това е подигравка с науката, а и с паметта на дедите ни, които са най-древните цивилизовани обитатели на Балканите. Хайде да помислим, англичаните колонизират Австралия и повлияват езиково аборигените, но това не прави аборигените роднини на старите англо-сакси, нали? Португалците налагат своя език над африканското население на Мозамбик, но от фактът, че хора от негроиден антропологичен тип говорят португалски не може да заключим, че народът на Мозамбик е от един произход с португалците.

Манипулаците на българската история няма да спрат скоро, прекалено много е инвестирано в лъжи и манипулации. Те доведоха не само до объркване, но и до дистанциране от истинските ни роднини. За да не попадаме в плен на измамата е нужно да се пазим от негативните емоции, които са лош съветник и могат да ни отведат не където трябва.

Разсъждавайки хладно и логично, търсейки приятелство с всички, рано, или късно ще стигнем до истината. Нашето съзнание е като огледалната повърхност на планинско езеро, ако тя е спокойна, то и отразяващият се образ е чист и ясен, лесен за възприемане. Гневът и омразата размътват всичко и създават порочен кръг, от който е трудно да се измъкнем. Озлобеният търси отмъщение и ще се покрие неминуемо със страдание.

Благородникът владее себе си, той е волеви и силен, умее да прощава и да гради щастливо бъдеще. Съдбата ни е в нашите ръце приятели, тя се оформя от изборите, които правим в живота. Една преуспяваща България може да се изгради само от благородници, дедите ни бяха такива.

Павел Серафимов, sparotok.blogspot.bg

Източник: Petel