Новини
Нищо им няма на абитуриентите! Ние сме грешката

Ще припея и аз в общия хор и ще разкажа накратко за моето абитуриентство. Не да се давам за пример – тъкмо напротив.
Мама е поканила гости у дома. Холната маса е отрупана с храна, която не докосвам. Косата ми със студено къдрене, прическата – тип „служителка в градския комитет на БКП, Волуяк“. Кардиналско лилава рокля с дълъг ръкав и деколте плътно по врата, с широк колан и дължина до средата на прасеца. С апликация на цветя на гърдите, леки бляскави моменти с пайети и от сатенени платове. Направила ми я една художничка, при която майка ми ме заведе с протекции. Нямаше вариант „не ми харесва“. Отиваме и поръчваме каквото има. Харесва ти и това е! Двеста и двайсет лева, две трети от заплатата на майка ми. Лак на ноктите нямам. Гримът ми – направен от приятелка с подръчните матриали в чантичката ми – един бляскав молив, лилави сенки и спирала. В същата вечер, малко преди да тръгна за училище, откъдето с автобуси щяха да ни извозват до ресторанта, мама отваря вратата на хола и въвежда сред гостите приятно семейство с две деца на приблизително моята възраст.
„Това е брат ми и неговото семейство!“, казва и настъпва каменна тишина.
Знаех, че майка ми има брат, но нямах представа, че точно на абитуриентската ми вечер ще го видя със семейството му за първи път, след многото години, в които по някакви родови причини не си говореха. Всъщност това остава единствената истински вълнуваща среща от онази вечер. И най-смисленото нещо, което ми се случи – сдобих се изведнъж с четирима прекрасни роднини, които обичам и днес.
До училище стигам пеша –смешно е да ме карат на петдесет метра разстояние. Снимки почти нямам, защото майка ми не е успяла да намери фотограф с цветна лента – това си беше дефицит по време на социализма. Имам диапозитиви, които впоследствие някъде се затриват. Днес имам две снимки от двора на училището, които някой някога ми е подарил.
Толкова за вида ми – потресителен си беше. Що се отнася до това какво ни се случи, то не се различава кой знае колко от това, което се случва сега. Внесохме си алкохол, народът се напи още на ордьоврите, момичетата събуха обувките към единайсет, а момчетата взеха да се прегръщат и да си пеят в лицата, час след като ни заключиха в ресторанта. Да, заключваха ни и никой не можеше да мръдне преди полунощ. Комунистическа логика – тука отговаряме ние за вас, затова ще ви заключим. Пък след дванайсет се оправяйте както намерите за добре.
Имаше програма с артисти, на моя бал смешните скечове бяха от Георги Парцалев и Стоянка Мутафова. Свири ни някаква банда, чието име не помня. Имаше и диджей, на когото тогава се казваше дискожокер или дисководещ. Пускаше две към едно – две български песни на една „западна“. Final Countdown на „Юръп“ беше мегахит и всички искаха да свирят основната му тема на йониката на кийбордиста. В ресторанта се пушеше, а най-смешното нещо, което помня от вечерта, е как едно скромно момче с огромни очила ни разбута нервно пред входа на залата (бившия хотел „София“, сега „Радисън“), за да се тресне с бясна скорост челно в стъклените врати. Просто не беше ги отразил и смяташе, че там няма нищо. Явно диоптрите му не бяха достатъчни. Попиляхме се от смях, а дружинната на училището ни порица на микрофона, че се подиграваме с чуждия недъг. После отиде при другите учители и им изигра подробно какво се беше случило. Скъсаха се да се хилят.
След дванайсет вечерта сервитьорите взеха да събират чиниите и да ни гледат битово злобно, така че купонът трябваше да продължи някъде другаде. Кой знае какви места нямаше, пък и много от нас все още бяха на по седемнайсет навършени години (като моя милост) и в бар нямаше да ни пуснат. Затова отидохме на гости на някакво момче от френската гимназия. Нито името му помня, нито къде точно сме били. Седяхме на кожените фотьойли на техните, люпехме фъстъци и си говорехме. Слушахме музика тихо, за да не събудим съседите. По едно време един се напи и излезе на балкона, откъдето увисна с главата надолу. Едва го прибрахме. В спалнята две двойки се бяха отдали на интимност, от която и днес на много хора могат да им се зачервят ушите. Останалите говорехме непрекъснато, за да не чуваме стенанията от другата стая.
В компанията ни беше Светлин Чаушев – син на актьора Вели Чаушев, невероятно слънчево и весело момче. Повдигаше ни оклюмалите абитуриентски главици със смешки и вицове и повтаряше как всичко най-красиво ни предстои. Смееше се с пълно гърло и бяла усмивка. Имаше златен пръстен и пиеше уиски с някакъв рожден финес, толкова му отиваше. Никой не можеше да подозира, че три месеца по-късно ще се самоубие в казармата, като се вмъкне под въртяща се перка на самолет… Светльо, бог да го прости!
В ранни зори аз, с бяло сако на лилавата рокля, зъзнеща и с още двама-трима съученици, отидохме да ядем банички. Набихме се в най-мазната баничарница до тогавашното кино „Изток“, наядохме се като прасета, а след това си хванах 280 до нас. В автобуса една лелка ме гледаше изпитателно, а малко преди да слезе на спирката си, каза на всеослушание:
„Гледайте ги какви са тия днешните абитуриенти! Толкова се е напила, че се е напикала и не я е срам!“
Погледнах притеснено роклята си – отзад се мъдреше голямо мазно петно. Явно се бях сдобила с него в баничарницата. Изчервих се от неудобство, автобусът ме изплю на моята спирка, а отегчените от живота си хора любопитно ме наблюдаваха под вежди дали се движа на зиг-заг.
Това беше. Каквото беше времето, такъв ни беше и абитуриентският бал. Винаги е така.
Обичам да гледам абитуриентите. Радвам се на детската им надежда, че стават свободни, когато излизат от училище. Умилява ме убедеността им, че дванайсет е много голямо число, особено, когато е свързано с образование. Изпитвам някакво майчино чувство да опазя надеждата им, че ето сега, в този момент, когато са принцеси и принцове за една вечер, всичко се подрежда по най-добрия за тях начин. Щъкат пред фотоапаратите, позират като модели, страшно красиви, млади и свободни, за да си позволиш да ги гледаш с ирония.
През всичките тези години гледам абитуриентите. Спирам се пред училищата или ресторантите да ги зърна – по тях се ориентирам накъде върви нацията. От моето време знам, че този тест няма грешка. Гледала съм всичките ужасяващи снимки на доброволно окепазили се момичета по жартиери и чалга костюми. Възмущавала съм се на родителите, които са позволили това нещо и на обществото, което е възпитало младите си хора, че това е красиво.
И онзи клип с една размятаща пищна гръд абитуриентка пред хотел „България“, под музикален съпровод на цигански чалга оркестър го знам. Не съм сигурна дали е на пет или шест години, но всяка година изниква отнякъде и дружно му се възмущаваме, защото е гнусен. Перфектна метафора за духовността ни беше – низша, телесна радост от люлеещи се гърди и запретнати поли, под които сластно се вие възпълен ханш. Всичко това опаковано в пошла, тясна до скъсване рокля, която да дава уж празничност на маанетата и кълченето. Хората наоколо са спрели като замразени, снимат с телефоните си и пощракват с пръсти, докато кларнетистът бута инструмента си между колената на девойката. В един момент друга жена, може би близка на танцуващата, изразява съпричастие към това телесно щастие, като навира главата си в деколтето й.
Сцената е толкова експресивна, че ако я копираш едно към едно във филм, ще я обявят за прекалено нагласена. Това обаче е вярна, истинска история. С органични хора и реален сюжет. Той можеше и се случваше тогава навсякъде. Беше времето на бръснатите глави и дебелите ланци, на тесните фланелки и модата да биеш жена си, на пошлата плът и простата радост от конвулсиите на телесната долница. Времето на момичетата, които мечтаеха да се омъжат за мутри или футболисти и на момчетата, които искаха да спят с фолкпевици, да карат страховити джипове и да пълнят носовете си с кока.
Това време още е тук. Обаче вече го гледаме в гръб. Тръгва си, посвило леко перки, подвикващо от време на време през зъби, че ще видим ние, като ей сега се върне. Опънало е мускулите си и се пъчи с татуировките си, ама вече някак нелепо и комично. Нито плаши, нито респектира – само на смях ни избива от него. Чак жал да ти стане от напъните му да е Динко, Бойко или не знам си кой Щангамен.
Че си е тръгнало, разбирам по новите млади хора, по тези, които тази година видях на абитуриентските им балове. По красивите момичета с нежни рокли, изящни аксесоари и перфектен грим. По момчетата, чиито костюми стоят като на актьори от холивудски сериал за „Уолстрийт“ и косите им, стилно подредени в прически, вместо обръснати като на главорези. По избора на някои от тях да направят дарение, вместо да одрусат семействата си за една „вълшебна“ вечер. По желанието им да изглеждат елегантно и по усета наистина да бъдат такива.
„Вече не е модерно да си чалга стайл“ – ми казва малката ми дъщеря, която след две години ще е абитуриентка. – Модерно е да не си простак.“
Децата, тези, на които причинихме масовото опростачване, налагат новото време. Променят го без дори да осъзнават това – през целия свят, до който достигат с един клик, през Снапчат, Инстаграм, Фейсбук и Туитър. Задават кодовете на новото време и противостоят на масовата простотия, с която настояваме да ги прегръщаме. Не всички, разбира се, и не винаги. Въпреки луксозните коли за показване, дочуващите се все още цигански барабанчета, маанета и чалга вопли, нашите деца полека излизат от балканската ни самоувереност, че сме центърът на света и крачат със световни крачки. Носят точно толкова родолюбие, колкото сами са преценили, че им е полезно. Защото са деца на света, млади хора без граници.
Усетих този полъх сред абитуриентите тази година. Лек, ефирен, но постоянен и масов. Може все още да е полъх, но ние, някогашните абитуриенти, знаем, че всеки полъх предвещава вятър. А вятърът, повярвайте ми, е този на промяната.
Да се доверим на децата, те знаят./ploshtadslaveikov.com
Новини
Времето полудя! Сняг се сипе на парцали на това място у нас СНИМКА

Силен сняг вали в момента на връх Мусала в Рила. Това съобщиха от Meteo Bulgaria.
Температурата на първенеца на Балканите е 0 градуса и това е причината за обилния снеговалеж.
„Тази година на Мусала Август е по снежен от Юли“, коментира планинарят Росен Димитров.
Това не е първият снеговалеж у нас след края на зима 2022/2023
Новини
Богородица се яви в Черепишкия манастир

Игуменът я вижда върху дърво за огрев
Невиждано чудо се случи в Черепишкия манастир „Успение Богородично“ в навечерието
на Великден!
Образите на Богородица и Младенеца се явиха върху цепеница, която била приготвена
за горене. Игуменът на обителта отец Йоаникий успял да види нарязаното и нацепено
за огрев дърво буквално секунди преди да го хвърли в камината.
Уникалната история разкри пред „България Днес“ занаятчията Мирослав Илиев от
съседното село Зверино, който помага с труда си в манастира край река Искър, родил
незабравимия образ на баба Илийца в творбата „Една българка“ на Иван Вазов.
„През миналата 2018 г. са докарани дърва за огрев в манастира като дарение от
Цветан Язовеца от село Ребърково. След нарязването им от игумена Йоаникий заедно
със Здравко от с. Зверино и послушника Габриел дървата са нацепени и грижливо
подредени.
Докато са цепени и подреждани, никой не е обърнал внимание или забелязал
образа на Божията майка“, споделя пред вестника занаятчията Мирослав Илиев, който
при всеки удобен момент е в светата обител като ценен помощник на игумена.
Дървата едно по едно започват да се ползват за отопление на Божия храм в зимните
студове. Докато идва редът на необичайната цепеница.
„През студения период на зимата игуменът на манастира решил с тези дарени дърва
да поддържа печката в столовата на манастира. Без да обръща внимание, взема една
цепеница, завърта я, за да може да влезе в печката, и тогава вижда образа на Света
Богородица“, споделя още Илиев.
Виждайки образа на Божията майка с Младенеца, игуменът отец Йоаникий ахва. „Истинско
чудо, което идва неслучайно“, споделя пред „България Днес“ Божият служител.
Истинско въодушевление и възторг от свещената находка изпълва душите както на
монаха, така и на Мирослав Илиев, който веднага се заема с реставрацията на дървото.
На място пристига и един от най-добрите краеведи и познавачи на историята, културата
и традициите на цялото Искърско дефиле Борис Кръстев, който също се поклонява
пред чудотворния лик и го заснема.
Ясно се вижда от фотографиите как дървото е рязано с моторна резачка. Сякаш по
Божий промисъл машината е минала от горната и долната страна на Богородица и Божия
син, без да ги засегне. Истинско чудо е, че при рязането мъжете не са забелязали
сакралните образи, но въпреки това не са наранили фатално издълбаните в ствола
на дървото по необясним начин ликове.
Засегнати са единствено части от ореола на Богородица и сина Божий от двете страни.
Така става ясно, че има още две части от дървото, които са останали неоткрити,
за да се запълни целият образ на невижданата икона дърво.
„След този случай игуменът на Черепишкия манастир започва да преглежда всяко
дърво, преди да го сложи в печката. Така след около 20 дни открива втора част
от иконата“, разказва още Мирослав Илиев.
След среща с Цветан Язовеца от Ребърково станало ясно, че дървото е от вида ясенолистен
явор. След като кората паднала, Миро забелязал, че образът започва да потъмнява.
Предполага се, че дървото е много старо.
Ясенолистният явор достига 25 метра височина и е широколистно дърво с произход
Северна Америка. Видът е разпространен в много широк географски диапазон извън
родината си – чак до Австралия.
В България освен като често срещано улично и парково
дърво той може да бъде открит и в диворастящо състояние почти навсякъде.
Дървата са нарязани от Цветан Язовеца от горска местност съвсем близо до друг
манастир наблизо – Тържишкият „Св. пророк Илия“, или по-известен като Струпешки.
„По този начин едно от дърветата, което е отрязано за огрев и върху което са
открити образите, е било съвсем наблизо до нашия манастир“, сподели пред вестника
кметът на с. Старо село Сашо Костов, в чието землище попада Струпешката света
обител.
И добавя: „Това е истинско чудо и знамение, и то точно преди Великден. За мен
това е благодат, промисъл и знак към хората да се обърнат към Бог и Божията майка“.
Убеден в Божия промисъл на невижданата досега находка е също и игуменът на Струпешкия
манастир отец Цветан.
„Затова е чудо, защото е необяснимо. Показва ни, че Бог съществува“, категоричен
бе пред „България Днес“ Божият служител малко след като е извършил маслосвет в
светата обител.
Цепениците от ясенолистния явор с чудотворните изображения се реставрират от
Мирослав Илиев. След като отрязаното дърво стане готово, се очаква Врачанският
митрополит Григорий да го освети и да бъде изложено за поклонение пред миряните
вероятно в музея на манастира или в църквата.
Чудо и в Струпешката обител
Истинско чудо се случва и в Струпешкия манастир, в близките околности на който
се намира дънерът на отрязаното за огрев дърво с ликовете на Богородица и сина
Божий.
„Преди около половин година в обителта дойде жена от село Кунино до Роман. Предишната
нощ сънувала мъж на кон в небесата, който й казал да дойде в Струпешкия манастир
и да й чета молитви за здраве. Разказвайки ми за съновидението, аз й отговорих
– това е нашият закрилник свети Илия“, споделя пред вестника отец Цветан.
Жената имала здравословни проблеми и други несгоди. След като свещеникът прочел
молитва за здраве, кунинчанката почувствала облекчение на болежките. „Поредното
чудо“, категоричен е Божият служител.
Новини
Лекарка лекува в 32 села, изражда на свещи и язди кон, за да спаси човешки живот

Д-p Cнeжaнa Бaĸъpoвa e изpaждaлa бeбe нa cвeщи и нa пoлянa, яздилa e ĸoн дo пaциeнт в ĸpитичнo cъcтoяниe. Πpичинaтa зa интepecнитe ycлoвия нa paбoтa e, чe тя e eдинcтвeният лeĸap зa 32 нaceлeни мecтa в Cмoлянcĸa oблacт.
Иcтopиятa ѝ e нaглeдeн пpимep зa липcaтa нa лeĸapи в Бългapия. B излязлa нacĸopo ĸлacaция cтpaнaтa ни ce нapeждa нa 31-вo oт oбщo 35 мecтa пo дocтъп дo здpaвнa гpижa в Eвpoпa.
Д-p Бaĸъpoвa paбoти ceдeм дни в ceдмицaтa, oт cyтpин дo вeчep. Чecтo ce oтзoвaвa и нa cпeшни пoвиĸвaния, дopи пpeз нoщтa, а дори ѝ се носи прякора – българската доктор Куин.
„Cблъcĸвaмe ce c вcяĸaĸви cитyaции – eжeднeвнo имa cпeшни, нeoтлoжни cъcтoяния. Hямa ĸaĸ дa cи избepeм пaциeнтитe. Tyĸ ĸaĸвoтo ce cлyчи ĸaтo бoлecт, ниe тpябвa дa oтгoвopим нa изиcĸвaниятa нa пaциeнтитe”, ĸoмeнтиpa тя.Eдин oт нaй-пpизнaтeлнитe ѝ пaциeнти e Cнeжaнa Дeлчeвa. Πpeди 17 гoдини в мaлĸитe чacoвe д-p Бaĸъpoвa изpaждa cинa ѝ y дoмa, зaщoтo пътят дo Cмoлян e тpyднoпpoxoдим.
Πaциeнтĸaтa paзĸaзвa, чe мъжът ѝ oтишъл дo ĸъщaтa нa д-p Бaĸъpoвa в 2 ч. пpeз нoщтa, a тя вeднaгa ce oтзoвaлa. Днec eĸcтpeмнaтa cитyaция звyчи ĸaтo шeгa. Hищo, чe тoгaвa дopи тoĸът yгacнaл.
„Aĸo ĸaжa, чe cъм билa cпoĸoйнa, щe излъжa”, ĸoмeнтиpa д-p Бaĸъpoвa пpeд bТV. Paзĸaзвa, чe ce нaлoжилo дa cлoжи oбиĸнoвeнa щипĸa нa пъпнaтa вpъв.
Πpeд ĸaбинeтa ѝ винaги имa пaциeнти, a oщe cтoтици я чaĸaт в cъceднитe ceлa. Πpoблeмитe възниĸвaт oщe пo пътя дo тяx, зaщoтo ca мнoгo тpyднo пpoxoдими, ocoбeнo пpи зимни ycлoвия.
Taĸa и paбoтaтa я пpинyждaвa зa пъpви път дa ce ĸaчи нa ĸoн. Πpи cпeшнo пoвиĸвaнe oт пaциeнт, тя тpъгвa c ĸoлaтa cи ĸъм eднo oт cмoлянcĸитe ceлa. B eдин мoмeнт oбaчe пътят cвъpшвa и я ocтaвя пpeд гopcĸa пътeĸa.
„Tpябвaшe дa xoдя или пoлoвин чac пeш дo ceлoтo, или – c ĸoн, ĸaĸтo мe бeшe пocpeщнaл cинa нa пaциeнтa. Hямax избop и зa пъpви път пpeз живoтa cи яздиx ĸoн. Taĸa cтигнax дo тeжĸo бoлния”, cпoдeля тя.
Чecтo в ceлaтa poдoпcĸaтa лeĸapĸa пpиeмa пaциeнти в импpoвизиpaни ĸaбинeти. Ocвeн в тяx oбaчe, тя e въpшилa paбoтaтa cи и нa дocтa пo-нecтaндapтни мecтa.
-
Новини4 години ago
Атанас Мангъров: Спрете убийствата със западните боклуци и Русия ще ви спаси!
-
Новини4 години ago
Дни преди да си отиде, пи студена бира и имаше болки в гърлото
-
Новини5 години ago
Момчето, предсказало появата на COVID-19, излезе с ново предупреждение
-
Новини4 години ago
Ето я Диана Любенова като Мис Видин – актрисата спечелила конкурса на „Балкантурист“ чрез любовник
-
Новини3 години ago
Баща на изнасилено момиче намери педофила и го уби
-
Новини5 години ago
Пет признака, че човек е имал коронавирус и го е прекарал
-
Новини5 години ago
Крисия Тодорова порасна, шашна с тяло по бански (Вижте детето-чудо на 16 – Фото)
-
Новини3 години ago
Румен Радев разпоредил? 5 години затвор и глоба до 50 000 лева за нарушение на мерките