Новини
През соца се отоплявахме с нафтови печки а литър нафта беше 4 стотинки

По времето на соца в НРБ,просто се разхождахме по долни гащи и потник из целия апартамент в студените зимни дни, колкото си искахме. Защото беше топло навсякъде – и в кухнята, и в банята, че даже и в общите коридори.
Парното работеше толкова силно, че даже студеният въздух, който нахлуваше през аралъците на кривата дограма, не можеше да се пребори с жегата, която излъчваха радиаторите.
Накрая на месеца плащах 17 лева – давах ги на „Топлофикация” от все сърце.
В интерес на истината парното дойде доста късно.До Априлския пленум всичко беше на твърдо гориво – въглища и дърва.
За осигуряване на отоплението човек трябваше да се запише още лятото в „Топливо”. Някъде записването ставаше и в профорганизацията.
Лошото беше, че някой път каруцата с кюмюра идваше в най-неподходящото време. Човек трябваше да си вземе един ден неплатен отпуск, за да пренесе топливото да избата. Някой път идваха комшиите да помагат, друг път се наемаха цигани.
Първите си 25 стотинки /днешни 2 стотинки и половина/ в живота си спечелих от едно пренасяне на въглища.За 15 стотинки си купих чаша лимонада, 10 ми останаха.Малко по-сложно беше с дървата – първо трябваше да се нарежат.
Имаше моторни резачки – техният звук е възпят от Валери Петров, имаше и резачи с ръчни триони.Когато на леля Надка идваха дървата, тя пращаше телеграма на Шерифа – майстор на рязането от циганската махала, който естествено нямаше телефон.Шерифа идваше след няколко часа и започваше. Беше стар и толкова слаб, че панталоните му се смъкваха при всяко движение на триона.
На една телеграма просто не се отзова…
Когато зарязахме къщите и започнахме да се местим в блокове, положението започна да се усложнява. Избите бяха миниатюрни, някои от тях нямаха прозорчета към улицата и кофите с въглища трябваше да се носят през дълги и тъмни коридори. След това да се качват по стълбите до апартаментите.Имаше готварски печки, имаше и високи „пернишки”, и тричарки, и „циганско чудо”.Някои от тях се върнаха в живота ни в годините на Прехода – когато останахме без парно.Всяка сутрин преди работа печките се пълнеха, запалваха се с борина, после се духаше и т.н.
Електрически печки още нямаше.
При особени случаи някои пускаха котлони – те бяха с гол реотан.Първите електрически печки бяха сиви или зеленикави, от здрава ламарина и имаха по два реотана един под друг.
Малко по-късно пуснаха електрическата печка „Лъч”. Тя беше върхът на дизайна – небрежно клекнала, с асиметрични крачета.Реотаните често горяха и печката трябваше да се разглобява.
Имаше някаква партида и гедерейски печки с огледален рефлектор – бяха красиви, но много слаби.В началото на 70-те години пуснаха първите съветски вентилаторни печки. Малки, зеленикави – с цвят на танк Т 34, но струята топъл въздух се усещаше даже на два метра разстояние. Свалихме шапка на съветския технически гений.
Да се отопляваш на ток обаче излизаше много скъпо – някой път сметките минаваха 20 лева. Тогава някой измисли акумулиращите печки. Те се произвеждаха на две места, доколкото си спомням, едното беше пловдивския завод „Изгрев”. Същият завод по-късно пусна и т.н.платкови радиатори, които по дизайн биеха печките „Лъч”.
Акумулиращите печки работеха нощно време, акумулираха в тухлените си кожуси топлината и я излъчваха през деня.Проблемът им беше, че тежаха сигурно един тон и беше почти невъзможно да се преместят – ако се смениш квартирата.
Забравихме нафтовите печки. Те се появиха през 60-те години. Бяха доста леки, но искаха кюнци. Бързо станаха модни и трябваха връзки, за да се намерят. Както и акумулиращите печки, разбира се.
Вечер по улиците щъкаха хора с 20 литрови туби в ръце. Тогава единици имаха собствени коли и тубите се пренасяха с автобуси и трамвай до най-близкия нафтопункт.Тубите бяха мазни от нафтата и трябваше да се държат далеч от крачолите на панталоните.По-бедните хора, които не можеха да отделят 2 лева за голяма туба, използваха по-малки.В една студентска квартира пък зареждахме печката с чайник, който събираше нафта за 20 стотинки. Печката работеше два –три часа и отново трябваше да се търсят стотинки.
Колко щастливи бяхме обаче, когато резервоарът беше пълен догоре – първо пускахме малко нафта, след това с една дълга пръчка подпалвахме – отначало на едно, после на две…докато стигахме до 6.„Печката на 6” беше върхът на щастието. Тогава ставаше толкова топло и приятно, че мадамите започваха сами да се събличат.Хубавото на нафтовите печки беше, че работеха даже когато токът спираше.
По време на Режима – една зима през 80 и не знам коя година ток имахме два часа, после два часа го изключваха и т.н, спираха естествено всички електрически уреди, спираше даже парното, но нафтовата печка продължаваше да топли. И да хвърля дискретна светлина. Тъй като нямаше и телевизия, единственото нещо, което можеше да направи човек, е да се завие с едно родопско одеало и да чака. В повечето случаи се унасяхме и така можеше да прескочим и вечерята.
Оставаше обаче проблемът с къпането на бебетата. Нафтовата печка не можеше да се пренесе навсякъде. Дъщеря ми я къпехме в банята, като предварително в една купичка запалвахме спирт. Някой път замествахме спирта с ракия –анасонлийка. Бебето се омирисваше на кръчма, но това беше най-малкият кахър.
Лошото беше, че по време на Режима спираха и асансьорите. Тези, които живееха на високо, планираха до минути дневния си режим – изчисляваха кога да се приберат, кога да сготвят и да се изкъпят, кога да си легнат.
Иначе парното беше хубаво нещо. Мечтата за този плод на цивилизацията е възпята в прочутия български филм „Топло”.Новите апартаменти ги даваха с готово парно, но с платкови радиатори. Които имаха живот не повече от 5 години. Дотогава трябваше да се сменят с чугунени.Чугунените струваха по 500 лева на апартамент, не всички имаха толкова пари на куп, но държавата даваше заем. И аз взех заем и за няма и пет години го изплатих.
Всъщност топлото не идваше от ТЕЦ-а, а от СССР. ТЕЦ-ът беше само част от дружбата.
Великият Съветски Съюз не само ни беше освободил два пъти, но и ни пращаше евтина нафта. Част от нея препродавахме, с друга се движеше транспортът ни, с трета се топлихме евтино.Дойде Горбачов и всичко започна да върви назад. А като дойдоха и нашите демократи на власт и си развалиха отношенията с нашия по-голям брат, започнахме да мръзнем.В интерес на истината в началото се радвах на демокрацията, но като получих първата сметка от 480 лева и разбрах, че не вървим по правилния път.
Първо намалих радиаторите, после спрях да плащам, те спряха и да ме топлят.Чугунените радиатори още си стоят – тежки и студени.Гледам ги и си мисля, че съм готов на всичко – само и само да се върне онова време, когато сутрин се разхождах по гащи и по потник. Па ако ще пак да ни спират тока на 2 часа, ако ще пак да ни правят идиоти…
Защото от топлото по-хубаво няма. Описал го е още Христо Ботев в „Политическа зима”.
Блогът на Евгений Тодоров -zaprehoda.blog.bg
Новини
Времето полудя! Сняг се сипе на парцали на това място у нас СНИМКА

Силен сняг вали в момента на връх Мусала в Рила. Това съобщиха от Meteo Bulgaria.
Температурата на първенеца на Балканите е 0 градуса и това е причината за обилния снеговалеж.
„Тази година на Мусала Август е по снежен от Юли“, коментира планинарят Росен Димитров.
Това не е първият снеговалеж у нас след края на зима 2022/2023
Новини
Богородица се яви в Черепишкия манастир

Игуменът я вижда върху дърво за огрев
Невиждано чудо се случи в Черепишкия манастир „Успение Богородично“ в навечерието
на Великден!
Образите на Богородица и Младенеца се явиха върху цепеница, която била приготвена
за горене. Игуменът на обителта отец Йоаникий успял да види нарязаното и нацепено
за огрев дърво буквално секунди преди да го хвърли в камината.
Уникалната история разкри пред „България Днес“ занаятчията Мирослав Илиев от
съседното село Зверино, който помага с труда си в манастира край река Искър, родил
незабравимия образ на баба Илийца в творбата „Една българка“ на Иван Вазов.
„През миналата 2018 г. са докарани дърва за огрев в манастира като дарение от
Цветан Язовеца от село Ребърково. След нарязването им от игумена Йоаникий заедно
със Здравко от с. Зверино и послушника Габриел дървата са нацепени и грижливо
подредени.
Докато са цепени и подреждани, никой не е обърнал внимание или забелязал
образа на Божията майка“, споделя пред вестника занаятчията Мирослав Илиев, който
при всеки удобен момент е в светата обител като ценен помощник на игумена.
Дървата едно по едно започват да се ползват за отопление на Божия храм в зимните
студове. Докато идва редът на необичайната цепеница.
„През студения период на зимата игуменът на манастира решил с тези дарени дърва
да поддържа печката в столовата на манастира. Без да обръща внимание, взема една
цепеница, завърта я, за да може да влезе в печката, и тогава вижда образа на Света
Богородица“, споделя още Илиев.
Виждайки образа на Божията майка с Младенеца, игуменът отец Йоаникий ахва. „Истинско
чудо, което идва неслучайно“, споделя пред „България Днес“ Божият служител.
Истинско въодушевление и възторг от свещената находка изпълва душите както на
монаха, така и на Мирослав Илиев, който веднага се заема с реставрацията на дървото.
На място пристига и един от най-добрите краеведи и познавачи на историята, културата
и традициите на цялото Искърско дефиле Борис Кръстев, който също се поклонява
пред чудотворния лик и го заснема.
Ясно се вижда от фотографиите как дървото е рязано с моторна резачка. Сякаш по
Божий промисъл машината е минала от горната и долната страна на Богородица и Божия
син, без да ги засегне. Истинско чудо е, че при рязането мъжете не са забелязали
сакралните образи, но въпреки това не са наранили фатално издълбаните в ствола
на дървото по необясним начин ликове.
Засегнати са единствено части от ореола на Богородица и сина Божий от двете страни.
Така става ясно, че има още две части от дървото, които са останали неоткрити,
за да се запълни целият образ на невижданата икона дърво.
„След този случай игуменът на Черепишкия манастир започва да преглежда всяко
дърво, преди да го сложи в печката. Така след около 20 дни открива втора част
от иконата“, разказва още Мирослав Илиев.
След среща с Цветан Язовеца от Ребърково станало ясно, че дървото е от вида ясенолистен
явор. След като кората паднала, Миро забелязал, че образът започва да потъмнява.
Предполага се, че дървото е много старо.
Ясенолистният явор достига 25 метра височина и е широколистно дърво с произход
Северна Америка. Видът е разпространен в много широк географски диапазон извън
родината си – чак до Австралия.
В България освен като често срещано улично и парково
дърво той може да бъде открит и в диворастящо състояние почти навсякъде.
Дървата са нарязани от Цветан Язовеца от горска местност съвсем близо до друг
манастир наблизо – Тържишкият „Св. пророк Илия“, или по-известен като Струпешки.
„По този начин едно от дърветата, което е отрязано за огрев и върху което са
открити образите, е било съвсем наблизо до нашия манастир“, сподели пред вестника
кметът на с. Старо село Сашо Костов, в чието землище попада Струпешката света
обител.
И добавя: „Това е истинско чудо и знамение, и то точно преди Великден. За мен
това е благодат, промисъл и знак към хората да се обърнат към Бог и Божията майка“.
Убеден в Божия промисъл на невижданата досега находка е също и игуменът на Струпешкия
манастир отец Цветан.
„Затова е чудо, защото е необяснимо. Показва ни, че Бог съществува“, категоричен
бе пред „България Днес“ Божият служител малко след като е извършил маслосвет в
светата обител.
Цепениците от ясенолистния явор с чудотворните изображения се реставрират от
Мирослав Илиев. След като отрязаното дърво стане готово, се очаква Врачанският
митрополит Григорий да го освети и да бъде изложено за поклонение пред миряните
вероятно в музея на манастира или в църквата.
Чудо и в Струпешката обител
Истинско чудо се случва и в Струпешкия манастир, в близките околности на който
се намира дънерът на отрязаното за огрев дърво с ликовете на Богородица и сина
Божий.
„Преди около половин година в обителта дойде жена от село Кунино до Роман. Предишната
нощ сънувала мъж на кон в небесата, който й казал да дойде в Струпешкия манастир
и да й чета молитви за здраве. Разказвайки ми за съновидението, аз й отговорих
– това е нашият закрилник свети Илия“, споделя пред вестника отец Цветан.
Жената имала здравословни проблеми и други несгоди. След като свещеникът прочел
молитва за здраве, кунинчанката почувствала облекчение на болежките. „Поредното
чудо“, категоричен е Божият служител.
Новини
Лекарка лекува в 32 села, изражда на свещи и язди кон, за да спаси човешки живот

Д-p Cнeжaнa Бaĸъpoвa e изpaждaлa бeбe нa cвeщи и нa пoлянa, яздилa e ĸoн дo пaциeнт в ĸpитичнo cъcтoяниe. Πpичинaтa зa интepecнитe ycлoвия нa paбoтa e, чe тя e eдинcтвeният лeĸap зa 32 нaceлeни мecтa в Cмoлянcĸa oблacт.
Иcтopиятa ѝ e нaглeдeн пpимep зa липcaтa нa лeĸapи в Бългapия. B излязлa нacĸopo ĸлacaция cтpaнaтa ни ce нapeждa нa 31-вo oт oбщo 35 мecтa пo дocтъп дo здpaвнa гpижa в Eвpoпa.
Д-p Бaĸъpoвa paбoти ceдeм дни в ceдмицaтa, oт cyтpин дo вeчep. Чecтo ce oтзoвaвa и нa cпeшни пoвиĸвaния, дopи пpeз нoщтa, а дори ѝ се носи прякора – българската доктор Куин.
„Cблъcĸвaмe ce c вcяĸaĸви cитyaции – eжeднeвнo имa cпeшни, нeoтлoжни cъcтoяния. Hямa ĸaĸ дa cи избepeм пaциeнтитe. Tyĸ ĸaĸвoтo ce cлyчи ĸaтo бoлecт, ниe тpябвa дa oтгoвopим нa изиcĸвaниятa нa пaциeнтитe”, ĸoмeнтиpa тя.Eдин oт нaй-пpизнaтeлнитe ѝ пaциeнти e Cнeжaнa Дeлчeвa. Πpeди 17 гoдини в мaлĸитe чacoвe д-p Бaĸъpoвa изpaждa cинa ѝ y дoмa, зaщoтo пътят дo Cмoлян e тpyднoпpoxoдим.
Πaциeнтĸaтa paзĸaзвa, чe мъжът ѝ oтишъл дo ĸъщaтa нa д-p Бaĸъpoвa в 2 ч. пpeз нoщтa, a тя вeднaгa ce oтзoвaлa. Днec eĸcтpeмнaтa cитyaция звyчи ĸaтo шeгa. Hищo, чe тoгaвa дopи тoĸът yгacнaл.
„Aĸo ĸaжa, чe cъм билa cпoĸoйнa, щe излъжa”, ĸoмeнтиpa д-p Бaĸъpoвa пpeд bТV. Paзĸaзвa, чe ce нaлoжилo дa cлoжи oбиĸнoвeнa щипĸa нa пъпнaтa вpъв.
Πpeд ĸaбинeтa ѝ винaги имa пaциeнти, a oщe cтoтици я чaĸaт в cъceднитe ceлa. Πpoблeмитe възниĸвaт oщe пo пътя дo тяx, зaщoтo ca мнoгo тpyднo пpoxoдими, ocoбeнo пpи зимни ycлoвия.
Taĸa и paбoтaтa я пpинyждaвa зa пъpви път дa ce ĸaчи нa ĸoн. Πpи cпeшнo пoвиĸвaнe oт пaциeнт, тя тpъгвa c ĸoлaтa cи ĸъм eднo oт cмoлянcĸитe ceлa. B eдин мoмeнт oбaчe пътят cвъpшвa и я ocтaвя пpeд гopcĸa пътeĸa.
„Tpябвaшe дa xoдя или пoлoвин чac пeш дo ceлoтo, или – c ĸoн, ĸaĸтo мe бeшe пocpeщнaл cинa нa пaциeнтa. Hямax избop и зa пъpви път пpeз живoтa cи яздиx ĸoн. Taĸa cтигнax дo тeжĸo бoлния”, cпoдeля тя.
Чecтo в ceлaтa poдoпcĸaтa лeĸapĸa пpиeмa пaциeнти в импpoвизиpaни ĸaбинeти. Ocвeн в тяx oбaчe, тя e въpшилa paбoтaтa cи и нa дocтa пo-нecтaндapтни мecтa.
-
Новини4 години ago
Атанас Мангъров: Спрете убийствата със западните боклуци и Русия ще ви спаси!
-
Новини4 години ago
Дни преди да си отиде, пи студена бира и имаше болки в гърлото
-
Новини5 години ago
Момчето, предсказало появата на COVID-19, излезе с ново предупреждение
-
Новини4 години ago
Ето я Диана Любенова като Мис Видин – актрисата спечелила конкурса на „Балкантурист“ чрез любовник
-
Новини3 години ago
Баща на изнасилено момиче намери педофила и го уби
-
Новини5 години ago
Пет признака, че човек е имал коронавирус и го е прекарал
-
Новини4 години ago
Крисия Тодорова порасна, шашна с тяло по бански (Вижте детето-чудо на 16 – Фото)
-
Новини3 години ago
Румен Радев разпоредил? 5 години затвор и глоба до 50 000 лева за нарушение на мерките