Новини

Лошо, връщаме се към старата реалност

Published

3 години ago

09.06.2020

Долу-горе пет дни ни трябваха, след като ни налази оная гад, за да разберем, че освен че доведе до купища драми кризата ни дава и уникалната възможност – да се стегнем, да пооправим забатачените си бакии, т.е. да решим десетки проблеми, които са се трупали във всички обществени сфери. Изведнъж се сетихме, че здравната система не е в кондиция, че образованието – не е достатъчно дигитализирано, а държавата не разполага с буфери, с които да посрещне мащабни кризи. За пореден път се убедихме, че нямаме електронно правителство, а наличното законодателство не е на ниво, за да покрие изискванията на извънредно положение. Накратко – коронавирусната изолация бе златно време да се насочим към необходимите реформи.

Е да, ама нищо подобно не се случи

Ниската заболеваемост накара един куп уж умни хора не просто да говорят, че здравната ни система се е справила, а че тя е в превъзходна кондиция – за разлика от здравните системи на някакви държавички като Италия и Испания, Великобритания и Швеция, които тотално са се издънили. В момента правителството, Н.О.Щ. и обикновени гербери обясняват наляво-надясно колко милиони са налети в системата през последното десетилетие, каква хубава апаратура е купена тук-там и колко големи специалисти ражда българската майка юнашка. Всичко това е доста нелеп извод от кризата. Българското здравеопазване има своите достойнства, които карат хиляди нашенци да се връщат всяка година от гурбет, за да си оправят зъбите, например. И да си направят няколко изследвания.

Българското здравеопазване има прекрасен остатък от социалистическите времена – лесен достъп до специалист, който стана още по-лесен в новата ера, когато докторите станаха още по-достъпни като заработиха и на държавна работа, и в частния си платен кабинет. Долу-горе с това се изчерпват и достойнствата на сектора.

Парите в здравеопазването изтичат като през пробита фуга – колкото повече пари влизат в системата, толкова повече провинциални болници се отправят към фалита. Кадърни лекари и способни сестри се раждат, но в момента липсват достатъчно класифицирани кадри – системата така е конструирана, че не може да задържи ресурса. Специалисти имаме, но нямаме ефективни програми за продължаващо медицинско обучение, а наличните са само с пожелателен характер, т.е. не се стимулира повишаване на квалификацията.Здравната система в България е организирана така, че често хваща пациенти, които не са за нея – за да бъде усвоена пътека, но не успява да помогне на най-нуждаещите се, които събират пари, за да се оперират в чужбина.

Нито дума за нито един от споменатите проблеми не се чува

след утихването на коронавирусната инфекция. Тук продължаваме да се радваме на нещата, от които здравната система не би трябвало да има нужда – дарения, аплодисменти в 21 ч, доброволци…

В последните няколко дни имаме поредната ясна декларация за отказ от реформа и в правосъдието. След като стана ясно, че отмяната на мониторинга от Европейската комисия още не е влязла в сила, управляващите вместо да се стреснат, тръгнаха да опровергават неопровержимото.

Нищо съществено като че ли не се планира, за да създадем финансови буфери пред евентуална нова ковид-вълна. Политиката на излишъците, които да се раздават на наши хора в края на годината, винаги е била чиста фискална еквилибристика. Не само финансови резерви трябва да имаме, но и материални такива трябва да се поддържат и да се осъвременяват. Това се прави, ще кажете вие. Прави се, но не бива при следващата криза да се вадят отново зелени гащеризони за химическа атака, произведени по времето на живковската конституция.

Вместо да се говори за тези нужди, управляващите се заеха да сменят едни табелки и резервоарите на резерва вече ще се казват данъчни складове. По-важно е тези резервоари да бъдат пълни. Но дали и как ще става това – тъне в мъгла.

Същата словесна еквилибристика върви и в други обществени сфери

Нищо повече от пара в свирката не е повикът “да напълним щандовете с българска продукция” или пък “да направим сайт, който да конкурира booking.com“. Далеч по-смислено би било да създадем условия българските земеделски производители да бъдат конкурентни на съседските или пък да изчистим морето поне от кафявата вода.

Единствената сфера, в която не само се мисли как да се скалъпи положението сега, а и какво да се промени след кризата е образованието. МОН, например, се кани да вкара промени в закона за предучилищното и училищното образование, с които по време на грипните ваканции да бъде въведено дистанционно обучение по подобие на действащото в момента. Това е прекрасно. Още по-добра е декларацията на министър Вълчев, че бъдещето е в ползването на електронните устройства, в партньорството на учениците, учителите и родителите при навлизането на иновативни методи на преподаване. Дано, докато дойде това бъдеще, МОН подготви учителите за него, а държавата да подпомогне тези семейства, чийто деца нямаха възможност да се обучават дистанционно.

Ако някой, който стои в държавната йерархия над министър Вълчев, си дава сметка какво стана в сферата на образованието, то утре няма

да дъвчем пак темата “електронно правителство” –

то просто ще бъде направено най-накрая – след десетки години, в които бяха профукани милиарди левове днес ние имаме само пин кодове от НАП и НОИ.

Ако утре няма реформи, то ние няма да прекрачим в новата реалност, а ще си останем в старата, която познаваме чудесно, и си знаем, че не е много ок.

Ако няма реформи, при следващата криза, при следващата вълна ще имаме и по-тежки последици. Този извод вече е разбран в редица други страни. Френският президент Макрон заяви, че страната ще започне широка реформа на системата за здравеопазване. “Франция осъзна своя дълг пред медицинските сестри и лекари“, заяви онзи ден министърът на здравеопазването в Париж Оливие Веран. Турция е добър пример как грижите за здравеопазването се отплащат многократно – страната бе атакувана силно от коронавируса, но се справи поучително добре. Турция продължава да ъпгрейдва здравеопазването си – миналата седмица бе открита градската болница в Башакшекир, през кабинетите на която биха могли да минат 35000 пациента дневно и да се направят 500 операции на ден. 11-ата подобна болница в Турция! В Истанбул я рекламират като още една крачка към лидерската позиция на страната в здравния туризъм, но тя е още едно място, където турските граждани биха могли да получат добра здравна помощ.

Повикът за реформи след пандемията е повсеместен.

Група от повече от 200 известни личности – актьори, режисьори, певци, филантропи и т.н. публикува призив в Le Mond, в който се казва нещо много просто и ясно – да се поучим от пандемията! “Да не се връщаме към нормалното“ се казваше в този призив, т.е. – да не се връщаме към старото, а да търсим нови решения. Робърт Де Ниро, Жулиет Бинош, Кейт Бланшет, Хоакин Феникс, Алфонсо Куарон, Руни Мара, Марион Котияр, Педро Алмодовар, Пенелопе Крус, Моника Белучи зовяха за радикални промени на всички нива, защото те са въпрос на оцеляване. Звездите подчертаваха, че за реформите е необходима смелост и решителност. Така е. Смелост в реформите обаче по нашите ширини традиционно липсва. Дори вирусът не успя да промени това.

Коментарът на Петьо Цеков е публикуван във в. „Сега“

Важни за днес

Следваща

Важи за всички българи на трудов договор! Не искат да знаем, но е закон! Шефът вече няма никакво право да ни забранява да

Не пропускай

96-годишна старица реши да продаде къщата си. Прекрачвайки прага, брокерът загубил ума и дума! Вътре видя

Продължете с четенето

Новини

Времето полудя! Сняг се сипе на парцали на това място у нас СНИМКА

Published

1 месец ago

10.08.2023

hemiargus

Силен сняг вали в момента на връх Мусала в Рила. Това съобщиха от Meteo Bulgaria.

Температурата на първенеца на Балканите е 0 градуса и това е причината за обилния снеговалеж.

„Тази година на Мусала Август е по снежен от Юли“, коментира планинарят Росен Димитров.

null

Това не е първият снеговалеж у нас след края на зима 2022/2023

Продължете с четенето

Новини

Богородица се яви в Черепишкия манастир

Published

5 месеца ago

22.04.2023

hemiargus

Игуменът я вижда върху дърво за огрев

Невиждано чудо се случи в Черепишкия манастир „Успение Богородично“ в навечерието
на Великден!

Образите на Богородица и Младенеца се явиха върху цепеница, която била приготвена
за горене. Игуменът на обителта отец Йоаникий успял да види нарязаното и нацепено
за огрев дърво буквално секунди преди да го хвърли в камината.

Уникалната история разкри пред „България Днес“ занаятчията Мирослав Илиев от
съседното село Зверино, който помага с труда си в манастира край река Искър, родил
незабравимия образ на баба Илийца в творбата „Една българка“ на Иван Вазов.

„През миналата 2018 г. са докарани дърва за огрев в манастира като дарение от
Цветан Язовеца от село Ребърково. След нарязването им от игумена Йоаникий заедно
със Здравко от с. Зверино и послушника Габриел дървата са нацепени и грижливо
подредени.

Докато са цепени и подреждани, никой не е обърнал внимание или забелязал
образа на Божията майка“, споделя пред вестника занаятчията Мирослав Илиев, който
при всеки удобен момент е в светата обител като ценен помощник на игумена.

Дървата едно по едно започват да се ползват за отопление на Божия храм в зимните
студове. Докато идва редът на необичайната цепеница.

„През студения период на зимата игуменът на манастира решил с тези дарени дърва
да поддържа печката в столовата на манастира. Без да обръща внимание, взема една
цепеница, завърта я, за да може да влезе в печката, и тогава вижда образа на Света
Богородица“, споделя още Илиев.

Виждайки образа на Божията майка с Младенеца, игуменът отец Йоаникий ахва. „Истинско
чудо, което идва неслучайно“, споделя пред „България Днес“ Божият служител.

Истинско въодушевление и възторг от свещената находка изпълва душите както на
монаха, така и на Мирослав Илиев, който веднага се заема с реставрацията на дървото.

На място пристига и един от най-добрите краеведи и познавачи на историята, културата
и традициите на цялото Искърско дефиле Борис Кръстев, който също се поклонява
пред чудотворния лик и го заснема.

Ясно се вижда от фотографиите как дървото е рязано с моторна резачка. Сякаш по
Божий промисъл машината е минала от горната и долната страна на Богородица и Божия
син, без да ги засегне. Истинско чудо е, че при рязането мъжете не са забелязали
сакралните образи, но въпреки това не са наранили фатално издълбаните в ствола
на дървото по необясним начин ликове.

Засегнати са единствено части от ореола на Богородица и сина Божий от двете страни.
Така става ясно, че има още две части от дървото, които са останали неоткрити,
за да се запълни целият образ на невижданата икона дърво.

„След този случай игуменът на Черепишкия манастир започва да преглежда всяко
дърво, преди да го сложи в печката. Така след около 20 дни открива втора част
от иконата“, разказва още Мирослав Илиев.

След среща с Цветан Язовеца от Ребърково станало ясно, че дървото е от вида ясенолистен
явор. След като кората паднала, Миро забелязал, че образът започва да потъмнява.
Предполага се, че дървото е много старо.

Ясенолистният явор достига 25 метра височина и е широколистно дърво с произход
Северна Америка. Видът е разпространен в много широк географски диапазон извън
родината си – чак до Австралия.

В България освен като често срещано улично и парково
дърво той може да бъде открит и в диворастящо състояние почти навсякъде.

Дървата са нарязани от Цветан Язовеца от горска местност съвсем близо до друг
манастир наблизо – Тържишкият „Св. пророк Илия“, или по-известен като Струпешки.

„По този начин едно от дърветата, което е отрязано за огрев и върху което са
открити образите, е било съвсем наблизо до нашия манастир“, сподели пред вестника
кметът на с. Старо село Сашо Костов, в чието землище попада Струпешката света
обител.

И добавя: „Това е истинско чудо и знамение, и то точно преди Великден. За мен
това е благодат, промисъл и знак към хората да се обърнат към Бог и Божията майка“.

Убеден в Божия промисъл на невижданата досега находка е също и игуменът на Струпешкия
манастир отец Цветан.

„Затова е чудо, защото е необяснимо. Показва ни, че Бог съществува“, категоричен
бе пред „България Днес“ Божият служител малко след като е извършил маслосвет в
светата обител.

Цепениците от ясенолистния явор с чудотворните изображения се реставрират от
Мирослав Илиев. След като отрязаното дърво стане готово, се очаква Врачанският
митрополит Григорий да го освети и да бъде изложено за поклонение пред миряните
вероятно в музея на манастира или в църквата.

Чудо и в Струпешката обител

Истинско чудо се случва и в Струпешкия манастир, в близките околности на който
се намира дънерът на отрязаното за огрев дърво с ликовете на Богородица и сина
Божий.

„Преди около половин година в обителта дойде жена от село Кунино до Роман. Предишната
нощ сънувала мъж на кон в небесата, който й казал да дойде в Струпешкия манастир
и да й чета молитви за здраве. Разказвайки ми за съновидението, аз й отговорих
– това е нашият закрилник свети Илия“, споделя пред вестника отец Цветан.

Жената имала здравословни проблеми и други несгоди. След като свещеникът прочел
молитва за здраве, кунинчанката почувствала облекчение на болежките. „Поредното
чудо“, категоричен е Божият служител.

Продължете с четенето

Новини

Лекарка лекува в 32 села, изражда на свещи и язди кон, за да спаси човешки живот

Published

6 месеца ago

21.03.2023

hemiargus

Д-p Cнeжaнa Бaĸъpoвa e изpaждaлa бeбe нa cвeщи и нa пoлянa, яздилa e ĸoн дo пaциeнт в ĸpитичнo cъcтoяниe. Πpичинaтa зa интepecнитe ycлoвия нa paбoтa e, чe тя e eдинcтвeният лeĸap зa 32 нaceлeни мecтa в Cмoлянcĸa oблacт.

Иcтopиятa ѝ e нaглeдeн пpимep зa липcaтa нa лeĸapи в Бългapия. B излязлa нacĸopo ĸлacaция cтpaнaтa ни ce нapeждa нa 31-вo oт oбщo 35 мecтa пo дocтъп дo здpaвнa гpижa в Eвpoпa.

Д-p Бaĸъpoвa paбoти ceдeм дни в ceдмицaтa, oт cyтpин дo вeчep. Чecтo ce oтзoвaвa и нa cпeшни пoвиĸвaния, дopи пpeз нoщтa, а дори ѝ се носи прякора – българската доктор Куин.

„Cблъcĸвaмe ce c вcяĸaĸви cитyaции – eжeднeвнo имa cпeшни, нeoтлoжни cъcтoяния. Hямa ĸaĸ дa cи избepeм пaциeнтитe. Tyĸ ĸaĸвoтo ce cлyчи ĸaтo бoлecт, ниe тpябвa дa oтгoвopим нa изиcĸвaниятa нa пaциeнтитe”, ĸoмeнтиpa тя.Eдин oт нaй-пpизнaтeлнитe ѝ пaциeнти e Cнeжaнa Дeлчeвa. Πpeди 17 гoдини в мaлĸитe чacoвe д-p Бaĸъpoвa изpaждa cинa ѝ y дoмa, зaщoтo пътят дo Cмoлян e тpyднoпpoxoдим.

Πaциeнтĸaтa paзĸaзвa, чe мъжът ѝ oтишъл дo ĸъщaтa нa д-p Бaĸъpoвa в 2 ч. пpeз нoщтa, a тя вeднaгa ce oтзoвaлa. Днec eĸcтpeмнaтa cитyaция звyчи ĸaтo шeгa. Hищo, чe тoгaвa дopи тoĸът yгacнaл.

„Aĸo ĸaжa, чe cъм билa cпoĸoйнa, щe излъжa”, ĸoмeнтиpa д-p Бaĸъpoвa пpeд bТV. Paзĸaзвa, чe ce нaлoжилo дa cлoжи oбиĸнoвeнa щипĸa нa пъпнaтa вpъв.

Πpeд ĸaбинeтa ѝ винaги имa пaциeнти, a oщe cтoтици я чaĸaт в cъceднитe ceлa. Πpoблeмитe възниĸвaт oщe пo пътя дo тяx, зaщoтo ca мнoгo тpyднo пpoxoдими, ocoбeнo пpи зимни ycлoвия.

Taĸa и paбoтaтa я пpинyждaвa зa пъpви път дa ce ĸaчи нa ĸoн. Πpи cпeшнo пoвиĸвaнe oт пaциeнт, тя тpъгвa c ĸoлaтa cи ĸъм eднo oт cмoлянcĸитe ceлa. B eдин мoмeнт oбaчe пътят cвъpшвa и я ocтaвя пpeд гopcĸa пътeĸa.

„Tpябвaшe дa xoдя или пoлoвин чac пeш дo ceлoтo, или – c ĸoн, ĸaĸтo мe бeшe пocpeщнaл cинa нa пaциeнтa. Hямax избop и зa пъpви път пpeз живoтa cи яздиx ĸoн. Taĸa cтигнax дo тeжĸo бoлния”, cпoдeля тя.

Чecтo в ceлaтa poдoпcĸaтa лeĸapĸa пpиeмa пaциeнти в импpoвизиpaни ĸaбинeти. Ocвeн в тяx oбaчe, тя e въpшилa paбoтaтa cи и нa дocтa пo-нecтaндapтни мecтa.